Изгубих се във сенките на злото -
прашинка с положителен заряд,
извикала сълза в окото
на този луд, отчаян свят.
Смалих се в дългото очакване
на някакъв божествен знак,
на дългото и трудното изкачване
към вечния, небесен праг.
Потърсих се на мислите в гората,
в полето с цъфнал, но отровен мак,
ала далече е, далече е зората -
гласът на совата вещае мрак...
Един ден - знам, ще се открия в мрака,
приседнала пред бащината къща...
Където вече никой не ме чака
и вече няма кой да се завръща!