автор: frezija

Антре:Изкачвам черепа-хълм „Голгота”,
чертая диря с кръвта си топла
и търся смисъла на живота
при мъртвите и тежките им вопли.

Днес ще се грижа за мъртвите!
Живите – да почакат,
да си потърсят църква,
да си намерят някой,

да си измислят нещо,
но нека за мен не питат!
Днес ще купувам свещи,
червено вино, тамян и жито.

От черна глина ще правя ваза
за карамфили, от белите.
Не помня вече дали ви казах, че
татко обичаше смелите.

Дължа му смело да чистя гробовете,
и смело да скубя троскот,
и смело пръстта да ровя.
Да ме прощава Господ, но

днес смело ще му се сърдя,
че почна да не подбира.
Идва, взема и няма мърдане!
Близките ми прибира

и преподрежда живота ми –
без този можеш, без този – също!
Изкачвам черепа – хълм „Голгота”,
със смела крачка вървя, но всъщност

вървя надолу. И слизам, слизам…
и паля огън с пети по камъка.
Отваря татко и смело влизам:
„Плачете, мъртви, на мойто рамо!”