автор: pisana

Понякога се заслушвам в шума на листата по дърветата. Друг път вятъра ме изпълва цяла.
Кръвта в тялото ми бушува, върти се и пари. Кръглата луна, вибрира в гърлото ми и ме кара да вия срещу нея от болка. Така открих, че не съществува тишина. Ей ги на мълчаливо минават различни хора покрай мен. Дума не обелват, вървят тихо и спокойно , а всеки излъчва различна музика. Чиста и ясна . Мисля си , ако можех да свиря по ноти, дали ще мога да я възпроизведа. Едва ли. Би звучала различно. Това е лична музика, за всеки е отредена специална, тя не подлежи на обяснения всеки я чува по различен начин. Тя си е тя, макар първична и несъвършена. За да я има, значи е нужна. А който иска да я усети и да и се наслади, ще я чуе. Неподправена защото в нея няма правила, така , както душата си следва нейните закони.