автор: apostola

На Маргарита- моята съпруга

Колко станаха години,
откакто във мъгла вървим?
Как просторите ни сини
почерниха се те от дим?

Ние ли сме си виновни
или съдбата тъй реши:
всичките да сме греховни,
понеже Господ не греши.

Де сега да се преселим:
в държава, село или град?
Може в чЕло да се целим
и да избегнем тази смрад.

По- добре е да се сетим
за хубавите дни преди.
С този спомен да си светим
по пътя трънен от следи.

Тъй пътувайки в безкрая,
дано напълно изкласим.
Стигнеме ли там- пред Рая,
и двамата ще се спасим.