автор: apostola

Отдавна зимните сезони
оставяха по малко сняг
и по неписани закони
белееше и моят бряг.

Снегът се трупаше над мене
и губех черните коси.
Разбрах тъгата ми, че стене,
но и че ще ме възкреси.

След всяка следваща година
сред побелелите коси,
аз виждам снежната лавина
главата как ми разкраси...