автор: apostola

Пуснати, лъчите вече
стигат земната кора.
И макар, и отдалече
се усмихва и зора.

От лъчите аз си вдигам
слънчев дом и на върха.
Тъй небето си достигам
и прогонвам аз страха.

Слънчев дом със керемиди
от разпръсната луна.
Със прозорците от миди
все на южната страна.

В този дом ще си събирам
най- любимите слова.
Мъдростта им ще разбирам
с поетични сетива.

И във него ще се спират
феновете ми добри.
Тука те ще се подпират
в думичките ми- съдби.