автор: apostola

Не ми се мяркай пред очите,
не влизай в моя кръгозор.
Не ми засенчвай и лъчите.
Не ми насаждай тоз позор.

Не дишай въздуха край мене.
Не пращай облаци над мен.
Душата ми от болка стене,
за нея няма хубав ден.

Аз искам сам да си остана
да видя себе си отвън.
И пред икона да застана,
и да се моля, и на сън.

Във себе си да се затворя,
да мине болката поне.
Тогава пак ще заговоря
за необяздени коне.

Затрий се някъде нататък-
пилей се ти на шир и длъж.
Но остани си там- оттатък,
и забрави ме, като мъж.