Как бавно угасва дървото пред мен.
Как бавно угасва.
Жълто е вече, кафяво съвсем.
Дървото угасва.
Беше зелено, красиво, шумеше.
Хвърляше сянка.
Обичаше слънцето, вечер не спеше.
Хвърляше сянка.
С вятъра спореше, беше му щит.
Красиво и силно.
Гордо, достойно, воин бе, зид.
Красиво и силно.
Угасва дървото, защо ли път не?
Жар беше.
Пелената му топлят земята поне.
То беше.