корейците обичат тази дума,
dead walking man...
перспективата е
нескончаемо нещо,
неопревержимо, да умреш с перспектива
е да се отречеш от всякаква перспектива,
за да станеш част..., да й се отдадеш напълно.
умирайки, показвайки демонстрация на сила,
на воля за път от мястото, където, казват, няма път,
последен жест в последен миг, забравяйки процеса, оставайки вечно в Сега, завинаги пребъдното сега.
Перспективата е жест, форма, поведение,
каляване на волята, неестествен обрат на
нещата,
чудо ;))
корейците обичат тази дума,
за тях чудото е религия,
ако не вярваш в чудото,
ако не живееш в очакване на чудо,
ако не виждаш чудото в дървета отсреща и дъжда,
в тенджерите с храна, в очите на любимата,
в поезията и в блъсканицата в метрото
ако не се съобразяваш с реалията на чудесата,
какъв човек си,
неверник,
мъртвец по магистралата, в редицата от мъртъвци,
dead walking man...
(което си е тяхна визия за нещата)
p.s. корейците вярват силно в призраци и считат, че трябва да им се помага :)