Дъжд вали, и във твоите корени
днес налива на капки живот,
а размитите минали спомени
пак попиват във нежния плод
на сърцето ти, тъжно надвиснало
като есенно тъмно небе
и отронващо с пулса си истини
със цвета на Червено море...
Преоткривах нюанси на сивото
до мига, в който ти заваля
наедряла от нашето сливане
и кръвта си във мене преля...
Твоят дъжд и над мен се излива
всяка нощ, всеки дъх, всеки ден -
само с твоите капки обливан
моят покрив остава червен...