автор: flood

Участъкът от ушите до петите му бе къс: той се беше свил като премръзнало куче върху изтривалката пред апартамента. Предстоеше жена му да отвори вратата и да го попита защо е закъснял толкова.
- Бях на конференция – ще я излъже той.
Тя ще му повярва. Ще го повдигне от земята, ще изтупа панталона му, ще го помилва и той ще почувства топлината на ръката и на сърцето й, миризмата на домашна яхния ще проникне в него, топлината и уюта на дома ще го накарат да се почувства обичан и специален.
- Хайде, влизай, миличък – ще каже тя. – Виж как си премръзнал. Не бива така. Ще се преумориш с тези конференции. Всяка вечер вече ходиш. Все различни теми обсъждате, очевидно е важно...
- Много е важно – ще каже той, ще кимне главата му, за да покаже някакъв знак. – Политическата обстановка е такава, налага се да обсъждаме нещата, да ги гледаме от различни посоки.
- Тази вечер от коя посока ги гледахте нещата? – ще запита жена му заинтересовано, докато го настанява на стола в кухнята.
Ще се замисли, защото няма да е сигурен, че може да споделя тези важни неща с домашните: все пак касае се за националната сигурност и за приятелите му от партията. Скоро те щяха да имат цялата власт над сърцата и умовете на хората, ще разполагат с всички инструменти на държавността и тогава... Но ще й отговори:
- Посоките, от които гледаме нещата, са разнопосочни... Често нещата изглеждат различно, ако ги гледаш отвътре и отвън. Понякога дори ако ги гледаш само от една посока, те в различно време ти се струват различни.
- Колко мъдро, колко умно! – ще възкликне жена му. Тя накак ще разбере, че мъжът й се грижи за безработните, за бедните, за онеправданите хора, как пести държавната пара, как страда от ниските пенсии, как се бори с работодателите за по-високи заплати и условия на труд.
Яхнията ще е чудесна. Попска яхния, с арпаджик и картофки, мирише на дафинов лист и на какво ли още не. Слюнката му се стичаше върху брадата, после върху бузата и най-накрая образуваше малка локвичка върху изтривалката.
Някой грубо го настъпи, врътна рязко ключа в ключалката, влезе в апартамента и пусна осветлението. Беше жена му. Понечи да я пита нещо, но тя затвори вратата пред носа му. „Не е сега моментът да я питам каквото и да било. Сигурно се връща от работа.” Така си помисли и заспа тихо, за да не я събуди.
Жена му се преоблече набързо, изми си зъбите и преди да легне в спалнята, си каза: „Моя ненормалник пак спи пред вратата, явно отново се го изхвърлили от Бюрото по труда. Свикна и това си е, няма работа за него. Нека спи, късно е вече.”
Сутринта тя отвори външната врата, пременена, делова и стегната. Настъпи мъжа си по бузата, той скочи, изстена, нищо не каза, само се държеше за главата и гледаше виновно. Много време вече стоеше наказан навън, надяваше се това да спре някога. Кой и защо го беше наказал вече не помнеше, а и значение нямаше, важното за него бе това да свърши някога, не може да трае вечно.
Времето не оправда надеждите му. Жена му тръгна по конференции, очевидно важни неща решаваше, все закъсняваше, гледаше нещата от различни посоки, а него... него винаги го гледаше отгоре. Беше се превърнал в изтривалка.