автор: fustu4ko

Пламъци огнени и тъмни сили
душа на дракон раждат.
Някога отдавна пради зората
на времето незнайно как,
с опашка бутнал някой камък
към Земята.

Сега затвирен в тяло на жена
се връща стореното да поправи.
Затуй не питай как така
за всяко зло прощавам.
И не спасител срещнала съм-теб,
аз имала съм дългове да плащам.

Пред себе си избирам теб
и твоето добро и твоите решения.
За чувствата не питай пак-
по видело неще ги пусна.
От мъката ми нямай страх,
макар че не от светлината
черпи сили тъмната ми същност.

А всичко пито е платено.
Енда усмивка твоя само
ми стига мъката да нося.
Ръката ми ще имаш вечно,
когато падаш да те хваща,
напред да те побутва-
да се доказваш, да не се предаваш.

За себе си не търся нищо
и нямам никакви съмнения.
Ти- моето сега, а вчера- вече минало,
утре може и да не е писано.
Само нощем като падне здрач
и слънцето да спи отива,
на твоите очи в топлия здрач,
пусни душата ми- да си почива!