автор: apostola

Дървета от вятър люляни.
Отгоре е синьо небе.
Отдолу са цветни поляни
и слънцето топло гребе.

И птиците лупинги правят-
разсичат небето на две.
А нивите клас си изправят,
денят ми в ръцете се взе.

И слънцето крак си повлече
към залеза чакан и драг.
Луната съблече елече-
зачака си нощния мрак.

А аз в календар на стената
задрасках поредния ден.
В душата си спуснах платната-
нощта ме отвлече във плен.