автор: wingless

Ятата бързат някъде на юг,
развързали сърдечните си нишки.
Отнасящи със себе си от тук
последните ни есени въздишки.

Безкрайни,часовете ще се взират
след лятото – преди да побелеят.
Цветята и тревите ще умират,
преди отново пак да оживеят.

Но не и днес.През друг – далечен ден
във птичи гласове ще се превърнат
и топлите им шарки ще са в мен,
намерили пътека да се върнат.