автор: apostola

Накланях се, изправях се,
но аз не паднах. Издържах.
Греших дори. Поправях се.
На думата си все държах.

Избирах ужким верен път,
но често се оказвах в крив.
Дали ме чака божи съд
или ме чака тежък срив?

По правилата бях в игра,
но се прецаквах често сам.
Съдбата мене ме избра
за нейно копие до грам.

И във вечерната тъма
сънувах сутрешно златО.
Душата ми- съвсем сама,
порязваше се със длето.

Сега, когато съм на път
към тебе, Боже- не греша,
свободен съм от кръв и плът
и съм разголен до душа.