Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: BBB
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13929

Онлайн са:
Анонимни: 441
ХуЛитери: 7
Всичко: 448

Онлайн сега:
:: ATOM
:: rajsun
:: Albatros
:: cyriana
:: lirik1
:: mariq-desislava
:: marathon

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2021 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаХризантеми
раздел: Избрано поезия
автор: osi4kata

в памет на майка ми

И тези страшно бели хризантеми,
забодени из двора като свещи,
като свидетели, но неми,
с присъствие напомнят нещо,
което е било преди, преди тъгата
да шамароса слънцето и то да падне,
да се стопи зад хълма без остатък,
да няма ден, да няма пладне,
а само скръб - дълбока, черна,
изпила всичката ти радост.
И тези хризантеми до безверие
да се белеят. Да припада
в душата ти надежда плаха,
че някога отново ще осъмнеш
и дните ще са, както бяха -
безгрижни, светли и беззъби
и няма да боли, че си загубил
най-първата си свята ласка,
изчезнала, без да ти каже дума,
че слънцето след нея ще угасне,
че ще останат хризантемите,
ужасно бели поменни свещици...
Не сме достатъчно големи
да преживеем своите родители.

Р.Симова, 14.10.2015


Публикувано от anonimapokrifoff на 14.10.2015 @ 09:48:10 



Сродни връзки

» Повече за
   Избрано поезия

» Материали от
   osi4kata

Рейтинг за текст

Авторът не желае да се оценява произведението.

Р е к л а м а

xxx
автор: gabi-gabi
857 четения | оценка 5

показвания 40719
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"Хризантеми" | Вход | 6 коментара (6 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Хризантеми
от Markoni55 на 14.10.2015 @ 12:36:33
(Профил | Изпрати бележка)
и не само..никога не порастваме достатъчно за скръбта. Прегръдки Руми.


Re: Хризантеми
от malovo3 на 14.10.2015 @ 13:24:53
(Профил | Изпрати бележка)
"с присъствие напомнят нещо,
което е било преди, преди тъгата"
Хареса ми!


Re: Хризантеми
от zaltia на 14.10.2015 @ 19:38:57
(Профил | Изпрати бележка)
Съпричастен поклон!!!


Re: Хризантеми
от somebody на 15.10.2015 @ 10:55:37
(Профил | Изпрати бележка)
Прекрасен стих си написала, мила. Да е светла паметта й. Миналата година изгубих баща си и да:
Не сме достатъчно големи
да преживеем своите родители.


Re: Хризантеми
от Marisiema на 22.10.2015 @ 15:18:02
(Профил | Изпрати бележка)
" преди тъгата да шамароса слънцето и то да падне,да се стопи зад хълма без остатък, да няма ден, да няма пладне, а само скръб- дълбока, черна, изпила всичката ти радост."Толкова тъжно, картинно и искрено! Давай,мила! Докосна ме.


Re: Хризантеми
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 21.04.2016 @ 14:31:46
(Профил | Изпрати бележка)
Руми, майка ти със сигурност е харесала това стихотворение, защото обичта в него е искрена и боляща, защото е замесено от една тъга, която никога няма да си отиде.
Светла да е паметта и, а дано душата и да е отишла на по-добро място!