автор: lita

Нижат се
секунди,
прииждат
спомени
всичките - ненужни
и изстрадани.

Часовникът тиктака,
строг е часови,
а на пътника в душата
плам голям гори.

Луната неподвижно
гледа отстрани,
Ах, така е тъжно,
че драма е почти...

Но пътят се не спира,
ниже се безспир,
а душата във всемира
търси свой кумир.