автор: apostola

Загърбил бях святИя кръст
и с думи вече нечестиви,
вървях по грешната си пръст
със мисли трижди нещастливи.

Но днес навлизам в твоя храм
между икони онемели
и тръпна аз сега от срам,
че как така сме оцелели.

Без вяра в Тебе сме билИ.
В делата божи- неграмотни.
Сега над нас се ти смили-
не ни оставяй и самотни.