На улица „Кестен” , където отдавна няма кестени
някой преди време наистина посети душата ми.
Неканен без конкретна умисъл- просто се случи,
и после както често се случва, съвсем тривиално,
ми лепна етикет- „негодна за консумация”.
Сега на на моята улица падат ли падат кестени ,
с тях и спомени, и чувства и болката, онази познатата,
старата болка дето беззъбо боли отвътре и не изчезва.
Онази болка, дето си мислиш, че ще отмие с времето,
само дето има неща дето и времето не лекува.
А колко неща исках да ти кажа и колко нежност
имах да ти дам, и колко още има въпреки всичко…
А трябваше да те целувам повече, и по- нежно
и повече да те разбирам и да бъда по- мъдра,
но ти отдавна каза „на сила хубост не става”.
Сега децата събират кестени по моята улица,
а на улица „Кестен” я има мечтата за някоя друга.
Дано срещнеш каквото си търсил.
Дано всичко се случи както си го намислил…
Аз просто ще чакам да мине и ще взема
Да си събера малко кестени…