Ако реша да те обичам,
мога да ти бъда най-удобната обувка
или лепенка на огледалото
с любим цитат.
Сигурно мога да прелетя сънищата ти,
да свия гнездо в мръсните ти чорапи
и да снасям милиони яйца
или да не съм нищо повече
от контура на скулите ти.
Но всъщност това не ми е присъщо.
Не ме интересува как отмерваш времето си
и кое наричаш любов,
искам да бръкна с ръка в гърдите ти,
не от жестокост,
а от любопитство,
интересувам се от сърца - нещо като хоби,
искам да усетя твоето какво е -
твърдо,
меко,
шуплесто,
кухо,
може и да е слизесто като змиорка,
може да има шипове,
а вътре да е крехко.
Ако ми хареса, ще го помириша.
Знаеш ли,
има сърца с дъх на препечена захар,
наситен и задушлив,
не ги опитвам защото знам, че горчат.
От прекалена сладост.
Има и други,
черупчести,
пълни с плесени от неупотреба,
има и сочни
като сърцевина на диня,
плодововкусни.
Префиненото ми небце копнее за твоето.
После ще ти го върна...