автор: giro

Лилавото конче нямало приятели, понеже било лилаво. Знае се – лилави кончета няма, значи нямат и приятели.
Страдало животинчето - как да обясни на всички, че да си лилав, там където другите са безцветни, не е признак на лошо възпитание и липса на морал, а само кофти късмет. Та нима само заради един кофти късмет с боята цял живот трябва да страдаш? Нима само милото конче се е родило с кофти късмет? Виж, казвало си то, има кончета с къси опашки, с дълги уши, дръгливи, дебели, тъпи, хитри, бързи, бавни и прочие и всички те имат приятели. Те ли са късметлиите, понеже не са лилави, обаче имат униформа, одобрена от Висшия Конски Съвет?

Един ден Катето, онова весело диване от седмия етаж, намерило в градинката пред блока Лилавото конче, забутано и страдащо сред шумата между храстите. Съжалила го, но и много й харесало, та го прибрала в стаята си. За да го развесели, боядисала гривата и опашката му с розовия лак на майка си, останал й от преди сватбата с баща й.
На другата сутрин тя занесла кончето в детската градина, щото обичала да си носи играчки там и да се фука с тях пред другите деца. Хубаво, ама един избомбен и ръбат Звезден рейнджър с лачени доспехи прострелял с лазерния си бластер Лилавото конче, докато разсеяната му стопанка млатела с лопатката собственика на галактическия герой. Кончето се прекатурило на пясъчника и останало там почти напълно заровено.
Катето го търсила и се прибрала разплакана. Баща й се довлякъл в къщи уморен, потен и жаден. Докато псувал, че бирата е топла, а мъжете не знаят защо, детето му изхлипало, че е загубило в детската лилавото си конче с розовата грива. С господарско изражение патриархът се оригнал и заявил на щерка си, че лилави кончета в действителност няма, още по-малко пък с розови опашки. След това погледнал презрително майка й – само тя, няма кой друг, е напълнил главата на детето с такива дивотии.

На другия ден Катето намерила кончето в безпомощно състояние – то било пепеляво-лилаво, а гривата и опашката му били начичкани с мръсния пясък. Не било така красиво както в мига, когато го видяла за първи път. Въпреки това, тя старателно го измила на тревната пръскачка и по неволя изцапала и намокрила бялата си рокличка.
Тогава Лилавото конче, вече съвсем чисто и освежено, предложило на измърляното Кате да отидат за сладолед - хем да не я види майка й, която непременно щяла да й се кара за вида.
В павилиончето работил един много несимпатичен чичко, който винаги броял стотинките по начин сякаш със сигурност са го излъгали с тях. Като видял цветното конче с Катето, предложил на детето да си купи от най-скъпия сладолед, на чиято опаковка се смеела на чужд език една чисто, ама чисто лилава крава.

- Тате, виж, запазих си хартийката на сладоледа, погледни, че там има една лилава крава!
- Е, и?
- Ми нали ти каза, че няма лилави кончета, а ето – моето е лилаво, също като тази крава.
- Аз ти казах, че лилави „кончета” няма, а иначе лилави крави има. Като напляскам майка ти, задето ти пълни кратуната с глупости, ще го видиш с очите си. Аман от шарении в тоя живот!
Жена, сипи една мента, ма, и дай лимонадата! Нарежи и от розовите домати с червения лук, пък земи накълцай и от оня, пресния магданоз на бабата! Да го туря на щерка й, да го туря, дето сто години я крънкам за един тюрлю гювеч, ама не!