Той е до теб, в тревата – зелен,
предлага ти мека постеля,
и неусетно, във всеки твой ден,
с него всичко споделяш.
И е над тебе - като заслон,
уж да те пази от бури,
но преплетен с истински клони,
само твоето слънце затуля.
И е в ръцете ти - цвете.
Кой на цвете любов не би дал?
Даваш без корист сърцето си.
Даваш му всичко -без жал.
До онзи, злокобния, миг,
когато превръщаш се в стон,
а с дълъг, лепкав и парещ език
те стиска за гърлото – хамелеон.
Т. Лозанова 2015 г.