автор: tzvetcomarinov

Главният редактор не изостави амбицията си, да брани с всички средства името на популярния автор. И го направи по най-гаднярския начин. Разреши му отсъствие за цели два дни, при ангажимент. Да е осигурил предварително материалите си за следващия брой на изданието. Това щеше да изглежда справедливо, стига да постъпваше по същия начин и с другите членове на
редакцията, а той правеше обратното. Сподели колега, че е напипал интересна тема, нещо "по-така" и светкавично получаваше още въздух. Нека работи, а за колоните на страниците на броя ще пришпори останалите.
Нищо ново под слънцето и сега нямаше, но младият журналист е готов и следващия път, ако се наложи, да подготви своите материали за три броя напред. Само да разполага с достатъчно време за търсене. И не искаше да намери чак невероятното, желанието му оставаше повече от скромно. Да види и ако може, да има лично писано от ръката на Васил Нешев. Човекът, дето много е пострадал, а не му личало. Книгата и достоверността из нея беше вече оставил, за съвестта на именития писател и сетивата на неговите читатели и поклонници. Световната литература е претъпкана от такива скандални примери, че нашенката не бива да има претенции, дори за да легне под тяхната сянка.
Сред предимствата, които имат някои сгради е това, че лесно могат да се открият. Читалищата обичайно ги строяха все някъде по центъра на селото, да се забелязва лесно и от външен, случайно попаднал човек. Достатъчно му е да се огледа и хоп, готово. Скромната табела личи отдалеч, поддържана е от ентусиаст. В други времена и разбирания, вероятно там щеше да прочете името на човека, заради когото бе стискал волана от София до тук. Вратата е широко отворена сега, кани гостоприемно всеки да влезе.
Докато крачеше да го направи, журналистът не видя никой да стъпва върху стъпалата. И ако не беше другата тема, която го застави продължително да натиска педала на газта, вероятно щеше да захване още в момента с нахвърляне мисли за редовете на статията с вече избрано заглавие - "Схоластиката в дебата - "Четат ли българите книги?"
Лесно му бе да си избере и позицията на която да застане и я защитава. Физиономията на момичето зад овехтялото бюро го подкрепи веднага и сполучливо. Издаваше едновременно сънливост и скука. Белезите, които гарантираха. От началото на работния ден, това е първият застанал срещу рафтовете с книги.
-Добър ден - поздрави журналистът с широка и предразполагаща усмивка.
Имаше основание да го направи. Защото беше усетил вече първите насърчаващи признаци за полезност от това посещение. Наистина е далеч по-приятно, когато разговаряте с връстник. Вместо с някоя лелка в предпенсионна или отдавна прескочила я възраст. Докато по изключение ще пропусне, да ви подчертае. Как с влизането сте й развалили работното спокойствие.
-Добър ден - отговори момичето и побърза да стане от стола. - Какво ще обичате?
Не свали усмивката от устата си, но освен чар в нея имаше и неяснота. Дали беше кацнала там, защото се е появил читател или защото с влизането е раздвижил въздуха в стаята.
-Журналист съм от вестник...
Трябваше да извади своята журналистическа карта за потвърждение, а дори не я докосна. Беше излишно, щом го поканиха веднага да седне.
-Заповядайте.
Имаше само два свободни стола, така че предложението не бликаше от щедрост. Тоя поне край бюрото на момичето имаше предимства.
Може и трябва да се съсредоточи върху онова за което е влязъл в читалищната сграда. Отсрещният поглед е лесно разгадаем и разбираем, без никакъв тормоз на гънка от мозъка. Там има любопитство. Нормално. Влиза външен за селото човек, а вече се представи и с много интересната си професия. Винаги от вестниците искат да знаят нещо по-така и тоя симпатяга няма да е различен. Нека сам започне.
-Идвам в селото ви, защото готвя публикация за Васил Нешев.
Някои заклети диспутаджии по медиите, упорито твърдят, че любопитството се режело с ножица. Вятър работа са техните приказки. Отсрещното се стопи почти наполовина от няколко думи.
-Вече има написана книга за него.
-Знам това.
Момичето се усмихна, а в трапчинките около неговите устни най-малко имаше от изненадата. Понякога на двусмислието и неяснотата е най-удобно да реагирате с мълчание. Така и постъпи представителят на изданието. Библиотекарката трябваше да му благодари за прекрасния повод да поговори с някого. И без капка наблюдателност, младият журналист можеше да заяви. Единственият посетител е на културното средище и фактът нямаше с какво да го зарадва.
Не стана ясно и още, дали хранителят на познанието отгатна посоката на неговите мисли, но видимо ги разтълкува по своя начин. Шанс да говори по-надълго и нашироко, слушателят не е измежду обичайните. Представител е той на известна медия, евентуално може да вмъкне и нейното име в статията.

Цветко Маринов