автор: yoro

Тази вечер е сплела прилежно коси,
не демонстрира надменно превъзходство.
Завити в спомени приспаните мечти
потънали във сън мълчат виновно.

Трептят неоново и плахо в тъмнината,
омекотен е непосилният им блясък.
Дали е жива светлината им посята
или животът им е предвидимо кратък?

В такава нощ отварят се портали,
нахлуват дръзко копнежи за полет.
Отвъд пределите прииждат аромати
на ранна есен и на закъсняла пролет.

Привидната статичност на пейзажа
притегля всички пориви опитомени.
Ще се смалят ли висините до миражи
ако нощта забрава бяла им постели?

Крилете мокри са залепнали за тялото,
краката тежки-прагматично заземени.
Зад очите слепи раздвоеното съзнание
прожектира първичния страх от летене.