Из "Житейски миниатюри"
дето Гошко тук ги тури ...
*
За пореден път снощи сънувам, че звънземни ма отвлачат…
Сиктир и сънищата му неземни !
Та спомням си сефтето га беши.
Легнал съм за следобедна дрямка на село. Явно там ми идва в зор от многото чист въздух и са разцепвам да сънувам. Даже буден докат примигвам, аха сън да злезе…
Легнал съм, разбиршли, и усещам звънземно присъствие. Некой ма притегля нагоре да ма цапцароса, припоти ми са алаброса. Хватам са здраво аз за леглото. Даже с пръстити на краката обвивам долната таквоз. Добре дет рядко режа ноктити та ги захендрям в дръвото.
– Ха дигни ма ся, келеш ! – спращам сигнал към нахалника.
Ма то нахално, бре !
Дръпа, с леглото ше ма дига. Зо ко ли муй тоз стар тюфлек…
Па язе треперим и са чудим що да сторим. То мой ли по обед да заквичиш, че зънземни та отвличат. Къщата пълна с баби, братчеди, племенници и т.н. Напъвам са мисловно, голем зор, и спращам сигнал нагоре с пълна ряз :
– СУС, БЕ ЧУКУНДУР ! – чак ми писна вътрешното ухо.
И докат онуй звънземни ровят из звъземнити тълкувателни речници отпущиха захвата. Па я земях станах да позаплакна очити, че захванах да приготовлявам кифтетата за цър-пър…
Пък снощи сичкото сай-фай с един комар начена. Жужи ми посред нощ, мира ми не дава. Местим са в кухнята и оставам на жената да бръмка говедото с хобот.
Ма видиш ли, тамън задрямвам и звънземните ми цъфват с техните звънземно плашещи сигнали.
Сиктир му и нощните будувания !
Ма язе след толкоз срещи се не стряскам лесно. Знивиделица прехвърлям съня в розово-романтично-еротичен. Нахалниците са опитват да влезнат, навират си сивите смотани глави въз раменети на голите дами, ама кат са видеха без гащи и беж там по звънземните им къщи…
И значи, ма секи път кат си тръгнат и ма фаща яд !
Да беха ма земали, надали е по-зле от България по предизборна кампания…