автор: atom

Думите на немия пророк
са безпрекословно натежали.
Той си тръгна с право. Аз дойдох –
да тълкувам жертвения залез.
Кървав е олтарът-хоризонт,
здрачът ритуално го изсмуква,
а на непристъпно заден фон
онова закономерно чувство
за поела всичко пустота
ме разтваря влажно в необята.
Немият пророк ми завеща
пълен край.
А после:
по-нататък.