автор: RockAround_theC_l_ock

Тези късни есенни цветя –
като спомен цъфнали с тревога.
Те не чакат вече пролетта –
чакат зима... И последно сбогом.
Виждам в тях очите на дете
искащо докрай да се раздава.
И не искащо да порасте,
и не искащо да остарява.

...времето, дори за тях не спряло –
неусетно младостта е отлетяла
и са като спомен за жена,
тези късни есенни цветя.


Бой..Боев, 2015