автор: Mitko19

В бялата болнична стая
те над живота ни бдят.
Борят се, сили не жалят,
да ни изправят на крак.

Сутрин лекарства на всички
дават с усмивка добра.
Следват системи, промивки
и много други неща.

Болните тук са различни
(както е в целия свят):
някои са твърде капризни,
други геройски търпят.

Всички медици са хора
с нерви и чувства, все пак.
Строги са, ако мърморя,
ласкави - щом си юнак.

В тези години на криза
и недостигащ бюджет,
вярно, условия липсват
в крак да са с новия век.

Но компенсират го с грижи
лекари, лелки, сестри.
Почнем ли пак да се движим,
знаем - на тях го дължим.

С радост щом тръгнем към къщи,
също се радват. ... И пак
чуждата болка прегръщат -
нов болен влиза при тях.