автор: ma_gi

или прозрението на звяра...

Пусни ме
в западното крило
на душата си наранена
преди издъхващото листо
да те предаде
вместо мене.

И докато
от мен те е страх,
навлякъл кожата си на звяра,
да отлети
като звезден прах...

Светът е толкова малък!

А как
нито един звезден миг
в него,
не се повтаря!?

И колко е крехък
и е чуплив...

И тъй красив преди залез!

Забит в сърцето ти
като нож.
Срязал
и последната тънка нишка.
Като безлунна
и тъмна нощ,
като ехото
на безброй въздишки...

Така отчаяно си се взрял
под похлупака
на скърбящата роза.

Прастара приказка...

Влюбен звяр...

И само една възможност.