Моя скъпа Меланхолия, защо мълчиш? Кажи "Благодаря" поне веднъж. За това, че се потапям в твоите извори, говоря с твоите думи, въздишам с твоя дъх, а солените ти мисли изтичат през очите ми.
Посрещам те на прага, прегърбена под тежестта на моето вдъхновение. Сядаш тихо, вперила поглед в мен. Следваш ме безмълвно през целия ден. Нощем разопаковаш товара си бавно и прилежно, а сънят стои прокуден пред вратата.
И така дни наред, докато някоя сутрин от теб остане само мълчанието ти. До следващия път...
Дали да не благодаря пръв?