автор: _katerina_

Понякога се чувствам уморена
от битките с живота, суетата.
Лекувайки душата обгорена
пътувам из невидима арена.
И свалям неглижиращата маска,
разголвайки сърце и мирогледи.
Забивайки крилата ми от пясък
подрязват в мен онези слънчогледи,
които в тъмнината са прозорец
и вярата в доброто не угасва.
Които като светъл Чудотворец
с една свещица огън възкресяват.
Смирена ли съм?- питам пак Светците.
Какво не ми достига да съм мъдра?
Кои съвети на отците
потъпках? Или адаптирах
към своите желания и страсти
да бъде тъй, както ми се иска?
А после молих Бог да ми прости
и пак да съм по ангелски тъй чиста...
В душата си погледнах и видях -
неравности по пътя пак ще има.
Едно научих, друго не успях,
но данък за любов е грешно да се взима.