Любовта вечно
ни сварва неподготвени
и винаги е добре дошла;
внезапно сред битовизмите
на живота
изсвистяват пъстрите й крила.
Всички остри ръбове се заоблят,
целият долен свят става
по-свят.
Сетивата ни попиват само един образ,
за да бъде скъп и богат.
И то - въпреки че няма вечност,
че има край,
чакащ цялата власт;
той ни изглежда толкова по-далечен,
колкото
е по-близо до нас.
Любовта няма никакви измерения
и ние се изгубваме като в приказка.
Когато е тук,
пишем хубави стихотворения,
когато я няма,
пишем велики.
И през цялото време правим по-кратък
пътя, по който
ще си замине тя.
А ние застиваме:
живи статуи на тъгата,
сътворени
от крилете на любовта.