автор: ma_gi

„Mоля те -
приготви любимия си пуловер...”


Оня, моят,
любим пуловер
още пази болезнен спомен
как набързо го навлече -
на голо...
Ама ти
надали помниш.

А го разхождаше
из смълчаната къща,
с него ставаше все по-жив
и по-топъл...
Не,
аз не искам да ми го връщаш,
няма как
вместо теб
да ме стопли...

И не може дори да става и дума
да е в ролята
на предпазна жилетка.
За какво ли
да спре куршума,
ако после
ще ми е клетка?

И ще връща
мислите ми към тебе.
А ти вече
ще си си тръгнал.
Не се оказа единствен жребий.
А и аз не ти бях присъда.

Тоя, моят,
любим пуловер...
...миг поне те е прегръщал.
Бих могла да го сложа..
На голо.
Но уви,
не е същото...