автор: esperanca

Едно различно лято, в което стоя на брега и съзерцавам реката.
Понякога болката е по-голяма от човека и се налага да я събличам като дреха, за да усетя свободата на голото си, без болката тяло, за да може душата да се разлисти над живота, лека , без болката , поне за миг.

Вече не мога да допусна до себе си хора, които поне веднъж не са губили всичко, но са продължили , дори когато спасителните пояси на приятелите и роднините са само спомен , когато всеки шанс и алтернатива са иззидали стена от предателствата на обърнатите гърбове. Вече не мога да вярвам в хора, които не са гребали в океана на отчаянието с лъжицата на своята нужда за живот.
Вече мога да бъда само с избраници.

Абсолютна свобода е да се слея като естествен елемент от пейзажа на природата. Всичко, от което имам нужда е тук: планината, реката, слънцето. Вълкът, който спи в краката ми. Стоя неподвижно и приемам твърдостта на камъка. Неуловимостта на водата, която променя своята форма. Ражда се изворно, високо по билото и усремно, и каскадно се спуска, извайвайки пътя си към морето, за да се слее и стане част от безкрайността на световния океан. Водата е като човешката душа...Потъвам в съзерцание. Поради неподвижността на тялото ми, водни кончета и пеперуди кацат върху мен . Дъхът ми спира. Не дишам. Нямам нужда да дишам. Разтварям се във въздуха. Самата аз съм част от него. Аз съм глътка въздух във формата на женско тяло. Щом ми омръзне да лежа върху огромния камък по средата на реката, се хлъзвам по заоблените му форми и се потапям в образувалия се естествен вир в самото му подножие. Уютната раковина ме обгръща в седефената си мекота и се отпускам в безпаметно блаженство. Привлечени от аромата на плажното масло десетки мънички рибки залепват отворените си устици върху кожата ми. Искам да имам фина сетивност за техните целувчици, но са толкова нежни и ефирни, че не усещам докосването им. Но ги виждам, плуват навсякъде около мен и ме даряват с любопитните си очета и устици - естествен масаж с малки речни рибки. Слънцето мята платинени снопове светлина , които златят по брокатения гръбнак на реката.Тя вае причудливи змиорки между камъните, през напредващия ден. Лъчите му се пречупват по водоскоците на планинските бързеи. Притварям очи , ослепена от лъчистата красота в най-
изящната й форма, тази на природата. Съвършена авторка ! - обичам до премала изразните й средства - планината, реката, прохладата в сянката на дърветата. Вълкът, който спи в краката ми.


*Depth of Field - DOF -фотографски термин , изразяващ диапазон на фокусиране. Районът, в обекта на дълбокия фокус е ярък, изразителен, остър, извън него изглежда замъглено.