(на Максим)
Не мога да напиша още
за тебе стихове на обич.
Не зная думи да опиша
такива чувства безусловни.
В очите ти съзирам да танцуват
безброй синеещи плеяди.
Сред тях прозира зад предела
далечната родина твоя.
Сега душата ми е дом
за твоята вселена необятна.
Любов извън време-пространството
на вечността тъждествено е равна.
Животите ни паралелни
са вече свързани в безкрайност
във всички земни измерения,
в които съществува всеотдайност.
Сега ни предстои най-дългото
и най-вълнуващо пътуване
през светове, които се рисуват
със цветове и мисло-форми.
В очакване да осъзная
какво си ти за мене всъщност,
аз нося те като искрица от Нирвана
към истинско себепознание по пътя.