автор: apostola

Със раждане почва живота-
смъртта си във себе си има.
Сезоните почват от пролет-
завършват накрая със зима.
Реката от извор започва-
в морето със разлив завършва.
Със светла страна е денят ни,
а вечер със тъмната свършва.
Противно на Рая е Ада-
душата ни вземат накрая.
Когато сърцето пострада,
пристига и светла омая.
В живота тъгата със радост
редуваш ли, Боже, по равно?
Или ни ги даваш различно
на теб да ти бъде забавно?
Аз искам тъгата със радост
във нас да се, Боже, редуват.
И нека се случва така, че
и дните във нас да зимуват.
Тъгата ни лакмус да бъде-
след нея и радост да знаем.
След дългата, бялата зима
и пролет във нас да познаем.