автор: LeoBedrosian

18+

И дървя се от сутрешните ти бутчета,
разтворено мамещи под мушамата
докато сърбаш кафето си с кифличка
две заешки уши видях за награда.

И хищника под потната ми тениска
надига гладната глава за твойта мида.
Виж го, кат морков, расъл на село е
готов е за супа с кервиз и със стриди.

Изпи ли кафето, не мога да чакам.
Разляхме го, парещо на мушамата.
Халата разтваряй, вдигни си краката,
че хищника гладен да храня го слагам.

И ето ни двамата, в хватка тъй пряма
ти сласно премижваш, аз меся тестата
на масата кухненска храниме двама,
ти свойта амвония, аз смок в телесата.

Какво от това, че кафето размазахме
по двете тела със секрети телесни.
От теб ли, от мен ли изтекли на тласъци
и щом сме доволни ще пееме песни.