автор: KBoianov

Морето – по-добро от бира,
упойва ме с магичната си ласка
и сини сплитове у мен събира,
във непонятни за художник краски.

Извира песен в глъбините сини,
облива ме премъдра безконечност.
Разбрал за миг езика на делфини,
отпивам глътка, назована вечност.