Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: meralmeral
Днес: 0
Вчера: 1
Общо: 13688

Онлайн са:
Анонимни: 70
ХуЛитери: 5
Всичко: 75

Онлайн сега:
:: Albatros
:: kameja
:: pastirka
:: ambrouse
:: Elling

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Септември 2017 »»

П В С Ч П С Н
        123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930 

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
19 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаНощем, в черния влак за Бургас...
раздел: Хумор и сатира
автор: Donsky

Годината е 1978 и влакът трака*. А защо трака? Няма ли си друга работа, ами се е разтракал, като не знам какво. А не, това беше друг виц...
Тъпи мисли в главата на бавно, но сигурно затъпяващ човек. В Бургас сигурно ще слеза пълен кретен. А като си помисля, че до вчера бях високо интелигентен инженер-фаянсаджия. Никога не съм си представял, че обитателите на едно купе, могат така силно да въздействат върху човешката психика. Защо не тръгнах сноши, дявол да го вземе!
Срещу мен е седнал чичко, преминал средната възраст. Добре оформената му коремна област е покрита с шарена риза и сако. Физиономия на селски хитрец. Ах, колко е дяволит! Вдясно седи уморена глава на семейство, притежател на две невръстни дечица и енергична жена. Жената седи срещу него, а децата във всеки момент са на различно място.
Води се приятна беседа на тема "Нашият квартал". Оказва се че селският хитрец е дългогодишен ОФ-деятел в кварталната организация на семейството:
- Абе, я се чудим отде са ми познати физиономиите ваште - периодът на проучване е минал и сега купето представлява малък, но сплотен от общите интереси, колектив. С изключение на мен. В момента се разисква вечния въпрос - какви простаци са всички останали съкварталци. Постепенно се убеждавам, че живота на моите събеседници е низ от адови мъки в компнията не крадци, прелюбодейци, убийци, при това, всичките - рецидивисти. Точно започвам да съжалявам невинните души, когато едното хлапе ме прегазва в пълен кариер. Докато се съвзема ми налита второто. Те дечицата си се гонят.
- По-леко, мами - майката се откъсва от разговора. Аз се опитвам да се усмихна разбиращо, но усещам, че не съм много убедителен, защото едно от хлапетата пътьом ме е настъпило по едно много чувствително място. Излизам в коридора да си поема въздух, заедно с една цигара. Коридора е празен, естествено. Хората си пушат по купетата, защото тук са места за пушачи. Само че моите хора не пушат, пък има и невръстни... Допушвам фаса и влизам в купето. Докато разчиствам краката на селския хитрец, той се опитва да ме включи в разговора:
- Ти закъде бе, момче? .
- За Бургас.
- Аа..., па, и я съм за там.
- Браво - казвам.
Настъпва тежка пауза. Хората започват да ме оглеждат стреснато и в очите им виждам отражението си, облечено в бял халат, с дълги ръкави, вързани на гърба. Нищо, поне си извоювах правото да не ме закачат повече. Отдавам се на мислите си. Морето ме очаква.Заедно с полякини, чехкини, богати англичанки и в краен случай българки. Опитвам се да се завия с мечтите си и да заспя. Всуе - възрастните опиянени от пълното си разбирателство по въпроса за простотията на другите, бълват един към друг маса житейски примери, като при това нивото на разговора в децибели непрекъснато се повишава. Хлапетата използуват намалението и съвсем му отпускат края. Излизам да подишам още една цигара. Хрумва ми идеята, че във влака може би има вагон-ресторант или бюфет, Междувремено сме спряли на някаква гара и се налага да плувам срешу поток от хора. Забелязвам пред мен две същества от женски пол. Едното младо и миловидно, другото младо.
- Тук само нас ни няма - констатира миловидното. Докато минавам покрай нея не пропускам да я осведомя:
- Е, разгеле, сега вече нищо не липсва.
В отговор срещам познатия вече стреснат поглед. Продължавам пътя си. Без особени перипетии достигам до спалния вагон, където един другар ме осведомява, че по-нататък път няма, или по-точно път има, но влак няма, така че сам да реша. Решавам да си купя два швепса от него, които струват по кон и вол всеки. Изпивам ги и поемам обратно. Моите хора са се поуспокоили и даже са загасили лампата. Сядам и започвам тиха борба за територия с краката на хитреца. Скоро приключвам триумфално,благодарение на по-доброто си въоръжение - обувки срещу сандали. Намествам се удобно и започвам де слушам как влака трака, трака, траака.... Бам тряс, смях, светлина. Отварям ляво око. Двама образи със зачервени от четене очи плетат езици на вратата:
- Мама му стара, само една бутилка, значи, пък ако имате две и нея ще купим.
Позната история. Жената се обажда:
- Нима тука пиене.
Поемам инициативата:
-През три вагона от тук се пие мастика. Ще познаете по миризмата.
Веселяците благодарят и тръгват да излизат. Добавям след тях :
- Ако я намерите , може да ме включите в комбината.
- Разбира се, разбира се - и изчезват.
Мастика наистина бях подушил, докато търсех бюфета, но съвсем не съм сигурен, че е точно на три вагона от тук. Нищо ако са мераклии, ще я намерят. Излизам да пуша. Забелязвам до вратата на съседното купе младото и миловидно същество. Около него се усуква някакъв тип. Хвърлям неотразим поглед, но мацето се прави на тапа. Паля си цигара и протягам ухо. Типът затрупва момичето с мощни по конструкция фрази, всяка от които би довела Пантелей Зарев до прединфарктно състояние. В едно такова свръхизречение, долавям въпроса, чийто отговор ме интересува. Изглежда, че и момичето слуша много внимателно, защото разбира какво го питат.
- За Мичурин пътувам - казва то.
Тази информация ме кара да загубя всякакъв интерес. Задълбочавам се в стълбовете прелитащи пред прозореца и допушвам бавно цигарата си. Преди да се прибера, отново се заслушвам. Тия вече си приказват най-малко от петнайсет минути, а типът още работи на "Вие". Дилетант!
Влизам в купето, устройвам се и започвам да дремя....

Навън е вече светло. Изваждам от врата си крака на едното от ненагледните, и се изправям със скърцане. Отсреща хитреца също се размърдва и аз с изненада установявам, че случайно съм стъпил върху левия му крак. Извинявам се културно и слизам от левия върху десния. Какво да се прави - калабалък. В коридора раздвижвам изтръпналите си крайници, доколкото позволява мястото. После правя нещо подобно на утринен тоалет в WC-то на вагона. Когато се връщам в купето заварвам паника . Влакът е спрял на някаква гара и милото семейство е решило, че това е Бургас . Хвърчат куфари, плющят шамари, пищят деца. Селският хитрец се е поддал на общия ентусиазъм и се мъчи да измъкне някакъв грамаден денк из под седалката. В купето е невъзможно да се влезе и аз оставам да се радвам отвънка. Влакът тръгва и паниката достига своята кулминация. Хитреца разбутва тълпата и се овесва на прозореца. След миг се обръща с усмивка на облекчение. Докато аз си правя място всред хаоса за да седна, той обяснява на компанията, че вече се е ориентирал и че до Бургас има още мноого време. Багажа се качва
по места. Когато след пет минути си взимам сакчето и се изнасям в коридора, ме изпращат съчувствени погледи.
- Тоя пък, къде тръгна. Още сме далече.
Влака спира на Бургас и зад гърба си оставям познатата вече паника.

От десет минути обикалям автобусната агенция срещу гарата със смътната надежда да открия най-сетне касата за Несебър. На мястото пристигнах с първите от тълпата и веднага се лепнах на гише номер едно, където ми казаха, че за Несебър шесто гише. До пето гише се ориентирах
прекрасно - следваха едно след друго вляво от първото. От критичното пето, обаче, гишетата започнаха да се държат странно. Първо изчезнаха и след като обиколих цялата сграда изведнъж се появи номер седем. Продължих нататък, зашото ми хрумна, че може би на бившето шесто гише да му е омръзнало да бъде все шесто и да се е разменило със седмо. Случват се такива работи. Уви, следващото беше осмо, после девето. Къде е шесто! Аз съм чувствителна натура и колкото повече търсех, толкова по-тъжно ми ставаше. Горкото шесто гише! Къде ли обикаля то самотно? Търси своите братя гишета и пита минувачите:
- Прощавайте, къде е пето гише? Да знаете къде е седмо гише? Аз трябва да съм между тях.
А минувачите свиват рамене и продължават, защото те са безралични към съдбата на гишетата. Алиенация в действие!
Сега цикъла затворен и аз съм отново пред първо гише. Вече нищо не мога да попитам, защото се е формирала опашка от войнствени кандидат-пътници, за които всеки човек извън опашката е потенциален враг. На следващото гише също опашка. До нея още една. Изобщо колкото гишета, толкова и опашки. Интересно, дали съществува варианта опашка без гише. Сигурно.
При тая мания на хората да се нареждат за щяло и нещяло. Как не - опашката е толкова полезна със специфичния си психичен климат. Тя създава условия за разряд на натрупана агресия. Там хората са най-искренни - казват честно мненията си един за друг, при това в очите. Опашките тренират изнежените в нашия век характери. От друга страна те имат и прекрасна социална функция. Хората изпадат в непосредствена комуникация, принудени от обстоятелства. А ако до теб в продължение на половин час стои и скучае непозната дама, ти трябва да си пълен дебил, ако края на този половин час тя си остане непозната. Или тя да е пълен киликандзер. Опашката поражда свои собствени типажи. Такъв например е "Хитрата Бабичка". Обикновено е пенсионерка в тази възраст, в която въпросът "Закъде бързаш?" започва да звучи неприлично. Тя се нарежда "хитро" не зад, а някъде до теб. Ако не реагираш, плавно преминава към следващия. И така до момента, в който на някой опашкар не му издържат нервите и изхвърли бабичката зад себе си. Поощрен от реакцията следващия продължава действието му и така по инерция бабичката се озовава на края на опашката. Обикновено в седящо положение. Всякакви опити да се нареди на законно полагащото и се място, вече са обречени на неуспех.
Даа, опашките. Красота! А, пък какво напрежение възниква непосредствено пред гишето: Ще свърши или няма да свърши стоката. Ще удари ли обедната почивка или няма да удари. Абе трилър от всякъде. Според мен, на човек му е необходима поне една опашка седмично, просто за поддържане на тонуса.
Виж, обратния вариант гише без опашка е абсурд. Това звучи почти неприлично. Несвойствено, недостъпно за нашия начин на мислене.
Изведнъж със изненада откривам пред себе си материално потвърждение на първата част от разсъжденията си: опашка без гише. Пред мен, от тази страна на сградата са както вече стана дума бяха пет гишета, а сега виждам шест опашки. Ликувайки вътрешно аз се отправям да изследвам този обществен феномен, чието съществуване така гениално съм предвидил. Уви в този случай светът се оказва далеч по-прост от представата ми за него. Опашката е наредена пред въпросното шесто гише, ловко укрито от моите сетива в една ниша. Доразвивам мислено идеята за ролята на опашките като пътеуказател в живота и се нареждам.

В автобуса ме обзема душевна борба: Да дупча или да не дупча. Решавам да дупча, защото не познавам навиците на местните контролни органи. Зъбците на компостьора разкъсват плътта на еднолевовото билетче. Преглъщам мъжествено и сядам. На втората спирка се качва контрола.
Пред мен са се ширнали баирите на Несебър. Слизам от автобуса и вдишвам с пълни гърди морския въздух, наситен с йодни пари и миризма на кебапчета. С бодра крачка се отправям към пощата, където Стоянчо* трябва да е оставил писмо до поискване за мен.

To be continued…

* А, стига бе! И тогава ли е имало влакове?!

*Стоян К. - също инженер-фаянсаджия готов на всичко, навит на всичко, любител на каубойските истории и джина (поради липса на по-евтино питие по баровете).


Публикувано от BlackCat на 05.12.2004 @ 19:17:24 



Сродни връзки

» Повече за
   Хумор и сатира

» Материали от
   Donsky

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 4


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

23.09.2017 год. / 15:46:58 часа

добави твой текст
"Нощем, в черния влак за Бургас..." | Вход | 5 коментара (11 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващият ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Нощем, в черния влак за Бургас...
от jel (kopriva132001-all@yahoo.com) на 05.12.2004 @ 19:38:34
(Профил | Изпрати бележка)
Поздравление.Много зрително разказче,с много попадения.


Re: Нощем, в черния влак за Бургас...
от Donsky на 05.12.2004 @ 19:40:39
(Профил | Изпрати бележка) http://donsky.eu
Благодаря!
Значи, ще трябва да махна всичко и да оставя само попаденията :)

]


Re: Нощем, в черния влак за Бургас...
от 4i40 на 05.12.2004 @ 19:41:39
(Профил | Изпрати бележка)
Обещаващо започваш. Чакам с интерес продължението. /Това за гишето си е абсолютна истина. Беше така умело скрито, че само с питане можеше да го намериш./
Поздрави!


Re: Нощем, в черния влак за Бургас...
от Donsky на 05.12.2004 @ 19:51:52
(Профил | Изпрати бележка) http://donsky.eu
Ама, то всичко си е истина!
Това, по същество съм го писал в онези времена. После имаше разкошни случки, но може би за продължението ще трябва да почакам да настъпят онези времена, в които спомените от преди 30 години стават по-ясни от тези, за току-що изядения обед.
Благодаря!

]


Re: Нощем, в черния влак за Бургас...
от ruslina на 05.12.2004 @ 19:59:08
(Профил | Изпрати бележка)
Наистина те бива в зрелищното разказване! Имаш око и чувство за хумор, с които да уловиш ситуациите. Откроявам обаче два пласта, от които определено си стават два отделни разказа - единия за влаковете, другият за опашките. Откривам обаче и това което ги сближава - сближаването и безпардонността ;-)
Лелеее, колко задълбочено съм те чела! :-)
Поздрави специални, Донски! Липсваше тъдява!


Re: Нощем, в черния влак за Бургас...
от Donsky на 06.12.2004 @ 08:45:24
(Профил | Изпрати бележка) http://donsky.eu
Не очаквах да се открият такива тънки нюанси в писанията ми :) Но щом вече си ги открила, влиза в действие една дефинирана не от мен схема:
1. Явно съм много талантлив, щом съм способен на такива тънкости.
2. Ти си ужасно талантлива щом си в състояние да ги доловиш.
3. Всички, които четат и публикуват тук, са силно талантливи, щом изобщо ме допускат да се мотая наоколо.
:)
Благодаря!

]


Re: Нощем, в черния влак за Бургас...
от Marta (marta@all.bg) на 06.12.2004 @ 05:46:35
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Abe, Donski, sled traktata ne o4akvah po- golqmo smehotvorenie, no sym razo4arovana s udovolstvie se hihikam ot sno6ti- togava go po4nah,
otdavna e bilo i nqma da sa bili moite deca preminali kato podgoneno ot pojar stado stepni antilopi prez krakata ti ;)))))


Re: Нощем, в черния влак за Бургас...
от Donsky на 06.12.2004 @ 08:55:10
(Профил | Изпрати бележка) http://donsky.eu
Не съм очаквал да се появят тук някои от моите персонажи и да ми търсят сметка :)
Всъщност... това ме кара да се замисля за скорошната случка с румънския журналист. Дали очите не могат да се разглеждат в хипотезата на вече прословутия чл. 339 от НК като "неявни средства за събиране на информация" .
Ми да! Наблюдаваш една простотия, описваш я след време и после те осъждат защото си гледал.

]


Re: Нощем, в черния влак за Бургас...
от Marta (marta@all.bg) на 07.12.2004 @ 17:02:30
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Поставям се на място, защото не веднъж ни се е случвало да прогоним някой чичко от купето, докато бяха в диваческа възраст, сиреч до октомври последно ;))

Айде сега- търсене на сметка :)

]


Re: Нощем, в черния влак за Бургас...
от Ufff на 09.12.2004 @ 09:26:31
(Профил | Изпрати бележка)
"Инженер -фаянсаджия" е добро начало(за паз.икономика).
Много неприлично предложение е "гише без опашка", прав си!
Весело, ама не съвсем.
:)


Re: Нощем, в черния влак за Бургас...
от Donsky на 09.12.2004 @ 14:57:23
(Профил | Изпрати бележка) http://donsky.eu
Тогава икономиката не беше никак пазарна, но ние - още недипломирани инженери, се бяхме цанили да лепим плочки в едно държавно предприятие за да изкараме по някой лев за лятото. Голям купон беше. Даже трудови книжки ни издадоха с професия фаянсаджия II разряд. Най-хубавото на държавната работа беше, че можеше да се учим на воля как се лепят плочки. Все още изпитвам леки бодежи на съвестта към бедните хора, които са обитавали през тези години в първите апартаменти излезли изпод моята фаянсаджийска шпакла.

]