Бурята изчаква да се съмне
и навлиза в плиткото небе.
Облаците, напорно и гръмно,
времето делят по цветове.
Вятър с наметалото наметва
вишневите дрехи на града.
Тетива светкавично присветват.
Едър дъжд разплаква утринта.
Лятото – пшеничено узряло –
спряло е над старото дърво.
Лъч протяга, да опази цяло,
пълното със щъркели гнездо.
После оседлава хоризонта
и препуска в идващия ден...
Акапелна буря в буйно лято –
миг на гняв и обич споделен.