автор: felisia

С целувки изучавам кожата ти топла
и всяка бенчица е островче блажено,
където спирам , за да се съвземе
душата ми от бури изморена.
Забивам знаменце ,
за да бележа
кое е мое ,
колко съм воювала
във тъмното изгаряш от страстта ми
и пари там, където съм целувала.
И сякаш карта е горещата ти кожа
пътувам, опознавам и владея
потръпваш, като зона земетръсна
и цялата земя ще разлюлееш.
Като попътен вятър тласка ме сърцето
и урагани се завихрят в тъмнината
изпепелени в лавата любовна
ще възкръснем
щом сънено протегне се зората.