автор: apostola

Твойто име, мила, име на любов!
Аз го любя, скъпа, в тоз живот суров.

Твоята целувка- също като мед.
С нея ме даряваш всеки ден поред.

Ти си, моя скъпа, чаша с елексир.
Аз от нея пия всеки ден безспир.

С тялото, любима, ти ме правиш луд.
И през зима с тебе аз не чувствам студ.

Радвам се, че Господ с тебе ни събра.
И за тебе, мила, съм готов да мра!