Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | Свирепи са ми всички тишини -
будистки, християнски, а и други, в които толкова почернени жени
опитват да са божии съпруги.
Не се оплаквам. Мисля като мъж.
На философ се правя и опитвам
да помня дълго цъфналата ръж...
в която две тела са любопитни.
А и душите им, все още на деца,
звънтят от смях, когато се усещат.
Лицата им са чисти, божии лица,
защото Бог в ръжта си ги посреща.
Но мина този сън. Сега се разорах -
дано сред буца пръст да те намеря.
По женски съм панирана от страх…
По мъжки със духа ти ще вечерям.
Свирепи са ми всички тишини,
които идват и ми сядат на коляното.
Приличат ми на паднали жени
от тъмен бар. А в цъфнала поляна
те срещнах. Тя, къде се запиля?!
В картина (от душата ми) обезсмъртена.
Не искам тишини, а влюбени поля.
И все пак си мълча - и тиха, и смирена.
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 5
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. Р е к л а м аПролет иде (по К. Христов) | автор: arhiloh | 1309 четения | оценка 5 | показвания 58674 от 125000 заявени | [ виж текста ] |
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Тишини" | Вход | 7 коментара (17 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Тишини от Lefty на 23.08.2015 @ 13:03:51 (Профил | Изпрати бележка) | Не ми звучиш смирено, а емоционално и силно. Дори, когато се страхуваш, в страха ти има сила:) |
Re: Тишини от Meiia на 25.08.2015 @ 01:29:07 (Профил | Изпрати бележка) | В Приемането не е задължително да има смирение, защото те са различни нива в нас просто. А и какъв шанс имаме да не приемем онова, което е по-голямо от нас. Изобщо никой не ни пита. Можеш да се бунтуваш и пак да приемаш понеже нямаш друг шанс да си цял.
Благодаря за силата! Тя никога не е подарък. |
]
Re: Тишини от yoro на 23.08.2015 @ 18:01:44 (Профил | Изпрати бележка) | Дано тишините умеят да се трансформират в нови проявления на изгубеното. Волята ни е подвластна на емоциите, което я прави крайно несъстоятелна, трябва намеса отвъд за да преодоляваме, причиненото ни може да се върне само от силата първопричинител. Ако въобще има някакъв баланс изобщо. Но именно неяснотата ни държи все пак, при все крайната си абстрактност. Не звуча много убедително, но кой ли би могъл... |
Re: Тишини от Meiia на 25.08.2015 @ 02:34:46 (Профил | Изпрати бележка) | причиненото ни може да се върне само от силата първопричинител
----------------------------------------------------------------------------
За жалост, си прав:(. Но съюо много близо до моите убеждения и усещания е и тази дума "причинено". Има голяма доза немилостивост в нея, макар все да се търсят философски оправдания за клопките на съдбата, че ужл, видете ли, душата имала нужда от това, за да израстне. Или пък това е заслужила някога, в други времена...
Съмнително непълни теории са ми, а дори и нагаждачески звучат.
Няма баланс, но Балансът винаги излиза. Но само Някъде и не за нас.
Звучиш много точно дори и в цялата абстрактност на обсъжданото. |
]
Re: Тишини от yoro на 26.08.2015 @ 20:46:24 (Профил | Изпрати бележка) | "Няма баланс, но Балансът винаги излиза. Но само Някъде и не за нас."
Напълно съм съгласен! Не знам дали съм прав, може би, някой/нещо друг/о явно знае, не ние, но това мисля в последно време, основно. Сигурно повечето хора преживяват подобни жестокости, но и това не помага, като някакво "успокоение". Убедих се от първо лице, че никакви философско-религиозни обяснения и оправдания не вършат работа. Теорията е едно, практиката...Не ме удовлетворяват изобщо тези теории, минали, бъдещи реинкарнации, срещи отвъд...Захвърлени сме тук, подложени на всичко. Ако има нещо, Някъде за нас, то е само трансфер и трансформация на енергия, не помнеща и нямаща никави знания, това е. Изгубеното е изгубено, край. |
]
Re: Тишини от Meiia на 27.08.2015 @ 05:36:13 (Профил | Изпрати бележка) | Философско предателство
Предадоха ме всичките теории,
А други станаха на прах.
Да вярвам?! На какво отгоре?
Недоказуемост и грях...
Недоказуемост и грешки.
Доказаното повече боли.
Боли космически - човешки,
докато да ме раздели
на хипотези и на чувства.
А аз - стрелочник между тях,
се лъжа със изкуство...
Недоказуемост и грях.
-------------------------------
това е от предната ми книга "Коан".
Неслучайни са мислите ми.
Да вярва, който си иска и в каквото си иска, а и както, но е добре... от време на време да си прави тих разбор с идеални цели - колко любов е дал и колко е получил, а и как. Не с кръчмарски мисли, даже напротив - със самокритичност, но... боя се, генералните изводи ще са в полза на болката, с изключение на... някои индивиди. А причиняването на болка не е любов, освен в изключителни случаи.
Говоря и за отношенията човек-човек, но и за тези между човека и Бога.
Някакво друго обяснение е нужно и не това за ...израстването, че е като мръсен парцал вече. Каквото не може да се обясни, с него го попиваме.
Просто няма как всичко да не е Едно.
|
]
Re: Тишини от Solara на 23.08.2015 @ 18:18:25 (Профил | Изпрати бележка) | Хубаво е, макар че аз мълча вследствие на отрицателни емоции. Защото, ако реша да не мълча става свирепо. Така бавно тишината се превръща в безразличие, а то носи спокойствие. :) |
Re: Тишини от Meiia на 25.08.2015 @ 01:31:17 (Профил | Изпрати бележка) | Явно не съм свирепа, макар че бих искала понякога.
Животът не ме оставя да съм безразлична, а понякога ми се иска.
Всъщност, той ми стана безразличен като цяло. |
]
Re: Тишини от sliver на 23.08.2015 @ 19:06:41 (Профил | Изпрати бележка) | Не е задължително превръщането на тишината в безразличие. Тишината е много повече от това. Тя е всичко :)
А емоцията ми харесва, искрено е, това ми е достатъчно :) |
Re: Тишини от Meiia на 25.08.2015 @ 01:35:18 (Профил | Изпрати бележка) | Няма как да не е искрено.
До тишина. |
]
Re: Тишини от somebody на 24.08.2015 @ 15:43:02 (Профил | Изпрати бележка) | Страхотен контраст Мея. От едната страна цъфналата ръж, смехът и влюбените поля, от другата разорана пръст и тишина. Пожелавам ти да попаднеш отново в поля сред цвят и звуци. Здравей отново :) |
Re: Тишини от Meiia на 25.08.2015 @ 01:44:26 (Профил | Изпрати бележка) | Ами животът все такива ми ги сервира, контрастни.
Няма как вече с ... пъстрите картинки. Винаги ще ги гледам пре опушено стъкло. Като слънчево затъмнение.
Здравей! |
]
Re: Тишини от somebody на 25.08.2015 @ 11:42:03 (Профил | Изпрати бележка) | Мея, не знаеш какви ще ти ги сервира и с какво ще те изненада животът след слънчевото затъмнение. Сама го каза. Може да ти дръпне опушеното стъкло ;))))
Светъл ден :) |
]
Re: Тишини от Caniko на 24.08.2015 @ 17:14:32 (Профил | Изпрати бележка) http://caniko-cania.blogspot.com/ | Поздравления за стиха!
Мълчнието е убииствено, защото разжда апатия. А по-важното е
*
да помня дълго цъфналата ръж..
*
Обичта не би трябвало да умира, а тя е за две души, макар и разделени |
Re: Тишини от Meiia на 25.08.2015 @ 01:49:08 (Профил | Изпрати бележка) | Всичко е под въпрос, поне за мен.
Любовта и да не умира, умират формите й, обстоятелствата й и какво ли още не. И за същото ли говорим, за любов ли? Или за Жизнения окена, я който сме всичко и нищо. |
]
Re: Тишини от pastirka (prestizh@abv.bg) на 08.09.2015 @ 11:23:09 (Профил | Изпрати бележка) | В бълбукащите тишини на твоята поезия извират мъдростта и човечността, хванати за ръце като същински знак за равенство.
Усмирявам развълнувания си дъх и продължавам да навлизам в дълбокото обозрение на твоята чувственост, станала ми изведнъж толкова близка! И сякаш душата ми става по-тиха... |
Re: Тишини от Meiia на 13.09.2015 @ 20:38:29 (Профил | Изпрати бележка) | мъдростта и човечността, хванати за ръце като същински знак за равенство.
---------------------------------
много красиво и вярно казано
не защото се отнася до мен в случая,
а защото ти ме замисли сега и намирам това равенство за изключително вярно от гледна точка на душевното израстване.
Предпочитам вместо да сме мъдри да сме щастливи, ама...
Благодаря! |
] | |