автор: botyofentiev

Тя идваше от изток, от морето,
а Той отиваше натам на автостоп
и край града на 7те тепета,
Те срещнаха се и внезапно – хоп

припламна някаква искрица,
току-така преди да продължат,
под далекопровода със дебели жици,
в полето легнаха да помълчат.

Целуваше Той слънчевата кожа,
Тя милваше прашните коси,
без да попита Той – дали може,
Тя му подсказа – Да. Продължи!

И дрехите полегнаха в тревите,
свидетели на тяхната любов
и голи спаха те направо под звездите,
наметнати със нощния покров.

На сутринта към София Тя тръгна,
Той махаше отсреща за Бургас,
а пътят от коли обръгна,
пътуват Те сега всред всички нас.

Останал сам, далекопроводът сведе жици
и целуна прашните треви,
и тръгнаха любовните искрици
към всички нас със Техните следи.

Тя идваше от изток, от морето,
а Той пътуваше натам на автостоп
и край града на 7те тепета
един далекопровод играеше хип-хоп.



botyo