Сомнамбул коси трева -
къдрави откоси.
Дебне сянка зад плета
на уробороса.
Капва сочна тъмнина
с плитки дългокоси
и удавя вдън земя
лунен рогоносец,
Върховете зад мъгла,
сив каймак без мляко,
пазят своите лица
от зъл огнен дракон.
Трепкат смътни ветрове
в мокри сини ризи,
а морето пак чете
своя катехизис.