не искам да сричам
разкъсани мисли
и срам да изпитвам
от брулени чувства
не ща да се вричам
на губещи дните
вървяни пътеки
и срутени къщи
а волно сред хаос
от блян и идеи
спокойно крилата
проскубани, клети
аз тихо да стеля
във бриза попътен
от смях да живея
под слънце и тътен