автор: apostola

И аз към бъдното прехвърлих мост.
И аз оставих диря подир мен.
Не бях случаен във живота гост-
живях със здравия работен ден.
Живях така- по общия канон.
Вървях по мой си- неотъпкан път.
Не газих аз във ни един закон.
Не съм повикван никога на съд.
И крачех през сезоните със хъс
и радвах се на всеки топъл дъжд.
Надбягвах времето в галоп и тръс...
Не се посрамих даже ни веднаж.
До всяко коренче и негов цвят
допирах даже топлия си нос.
Прозорецът бе моя малък свят,
а вярността бе моя силен коз.
В картина, стихче, даже и в черта
оставих знак от моята душа.
И лека ми е днеска вечерта-
с постигнатото вече се теша.
За още радости аз имам дни
и моя път напред ще продължи.
За мен ще има още новини,
защото лъч в очите ми лежи.