Господи!
Ще ме вземеш ти и мене,
като гост във твоя свят,
дето няма и горене,
дето всичкото е в цвят.
Там, където няма дати,
дето няма ден и нощ.
Там, където са познати,
дето няма поглед лош.
Взимаш ме, но не нацяло-
част от мен остава тук.
Взимаш само мойто тяло-
другото е в син, във внук...
Те ще продължат обаче
с мойто име, с моя глас.
И родено щом проплаче
ще е моят звезден час!