автор: botyofentiev

В началото бяха твоите устни,
точно преди да затвориш очи
и вкусиш от моето любовно изкуство
както никога с никой преди.

После идваха твоите извивки
под моите нежни ръце.
От срам копринените завивки
се питаха – Накъде ?

Покорени от любовния устрем,
телата ни дишаха заедно,
нямаше как да се спрем
преди да се слеем в едно.

Все повече усещам безкрайността,
доближавайки се
към края,
тайно надявайки се
стойността на страстта
никога да не узная.


botyo