автор: frezija

Пепел се вдига над покриви чак,
вятър огнища разклажда.
Чуваш ли идва небесният влак
да ни насити жаждата.

Хукнаха мравките сякаш на бунт.
Знам, че са винаги прави.
Така ще вали, че самият Нептун
може да се удави.

Хапят мухите – орди с крила
и безпогрешен предвестник.
Ще спуснат небесните горди била
мокри въжета за бесене.

Светът ще се дави в ужасен порой.
Но в този апокалипсис
за теб съм готова да бъда Ной
и кораб да ти измисля,

и сила да имам, така че пред мен
стихията да коленичи.
По моята воля ще бъдеш спасен –
да мога да те обичам!